Какво казват учениците?

Силвия Чернева, ученичка в учебен център „Магнет“

Добре. За това, как сме открили „Магнет“, се съмнявам, че знам със сигурност. Това е от онези неща, които само мама знае, и всеки път, когато ги разказва, в сюжета настъпват внезапни съществени и несъществени изменения, тъй че никак не мога да съм убедена как е било в действителност. Общо взето – от доволна майка на вече успяло момиче, която я е убедила, че Американският колеж всъщност е добра цел. Аз бях крайно скептична, но все пак.
И както и да е.

Майка ми взела телефон и една сутрин се обади, след което аз получих поръчение да реша три сборника със задачи до края на лятото, а след това на десети септември да се явя на въпросното място, защото имало седмица интензивен курс преди училище. Това ме възмути, разбира се – че ваканцията ми ще е с цяла седмица по-къса от тази на всички останали, но в крайна сметка се получи добре, защото в началото на септември ходихме на екскурзия, от която се върнахме на десети, т.е. за мен практически курсът започна на единайсти, което прави само четири загубени дни.

Така. На единайсти пристигнах с недорешен трети сборник на съвестта и гигантско притеснение за това какво ми предстои – нормални ли са изобщо тези деца, които толкова напират да кандидатстват в тоя странен колеж, няма ли да изглежда като да им се натрапвам, след като те са група още от юни месец, какви ще са учителките и други подобни ужасно смущаващи въпроси.

Позвънихме. Отвори момиче с розови гуменки, изгледа мен и мама неодобрително и се скри в някаква стая. Това ме смути още повече и дори го казах на мама, което си беше нещо необичайно. После има малко отегчителни редове чакане, отваряне на едната врата, разговор с Анета, от който не помня много, напускане от страна на мама, събиране на групата. Получихме по един кариран лист и насоката „Пишете есе“.
Казах си „По дяволите“.
Есе на тема „Баща ми“.
Темата не ме въодушеви, но пак, реших, по-добре, отколкото да трябва да напишем просто някакво глупаво есе, както си помислих първоначално.

И така, разбира се, първото ми есе беше провал.

Но веднага след неусетно изминалите 30 минути имаше интересни неща – запознавахме се помежду си (оказа се, че новите деца си имат и нова група, така че работата със социализирането се поулесни), а освен това и с Таблица 1. Сега, вижте за таблиците – много са и всичките трябва да ги научите, трябва освен това да си водите прегледни тетрадки и да пишете с шарени химикалки. Преживява се, дори е готино.

Това, че курсът е в неделя сутринта, спирате да го забелязвате по някое време. Любимото ми беше да заминем някъде в петък вечер/събота сутрин, да прекараме хубаво и в неделя да станем в пет, да се завърнем, в осем да закусваме на бензиностанцията в началото на софия и в осем и половина да съм на курс. Но това го направихме всичко на всичко два пъти.

А за другия ден, който е през седмицата и вие го определяте, гледайте да го съобразите така, че в деня преди него да имате време за учене. Знам, разбира се – дяволски неправилно е да учиш в последния момент, но аз непременно опирах до там. Мисля, че е така, защото не си организирах времето за домашните. Аз не си организирам времето за нищо и в хаоса се оправям много добре, но другите рядко обичат това, пък и е нефункционално, тъй че, да – организирайте се, направете си план и график и си ги спазвайте.

Въпреки това внимавайте и с избора на ден.

Друга важна част е четенето на тетрадките. Това си е истински тормоз, за тетрадките се натяква непрекъснато, защото това било изключително важно, и то действително е, просто понякога като че ли се осъзнава малко късно. Работещият принцип за четене на тетрадки е Безразборният.

Той е елементарен – отваряш наслуки и четеш, докато не ти хрумне нещо наистина по-вълнуващо, с което да си запълниш времето, а това става много скоро.

Все пак при достатъчна упоритост и търпение при чуването на някой термин в главата ти започва да изскача дефиницията му, формулирана точно както в тетрадката, което е доста положително, защото думите в тетрадката са подбрани много точно. Да изскачат могат също и чертежи, схеми, рисунки, таблици – всички те плюс дефинициите решават страшно много задачи.

Най-концентрираната част от курса е Интензивния. Има Интензивен през Коледната ваканция, когато малко те е яд, че ти си изпаднал в такова нещо, докато съучениците ти се радват на ваканцията, но спокойно – тях ще ги сполети двойно по-гаден Интензивен и то през юни, което никак не си е работа.

Големият брат на зимния Интензивен е Интензивния през март. Той е три седмици и сближава хората. Дали срещу външните проверители на есетата или срещу отвратителните раздели с отворени отговори в пробните тестове, които се правят всеки ден, но обезателно ги сближава. И в крайна сметка се замисляш няма ли да ти липсва този курс, всичките шест месеца, в които си се мъчил и си проклинал злочестата си ученическа съдба, шестте месеца на подготовка и не са ли те много по-важни от единия самотен ден, причина за всичко.

Разбира се, че са по-важни. И курсът липсва много.