Всичко, способно да твори, същностно превъзхожда сътвореното.

Ивайло Митков

Има творци и творби. Всъщност почти всеки човек е творец. Децата измислят игри, учениците – решения на задачи, а възрастните сътворяват решения на по-сложни проблеми.

От малки децата се учат да мислят. Те си играят, но им хрумват по-добри правила за съответната игра. Тези подобрения по нея изразяват част от същността на детето, изразяват личното му мнение по въпроса. Сътворените неща показват мисленето на човека, но не могат да бъдат по-добри от самия него, защото те са неодушевени предмети.

Питагор може да е измислил велика теорема, но във вътрешността си тя е изградена от негови мисли и идеи, които свършват до края на доказването й. След я открива, Питагор продължава да мисли и да се развива, но теоремата му – не.

Дори да се изобрети кола, която може да лети, сътворителят ще има още и още идеи, докато колата – не.

Мисля, че трябва да се замисляме повече върху всяко от творенията на хората до нас. Ако се опитаме да разберем сътвореното, сигурно ще разберем заобикалящите ни по-добре, защото ще виждаме гледната им точка. Все пак изобретеното показва малка част от човека, тъй като той го създава.

Може би хората обръщат толкова внимание на сътвореното, че забравят важната роля на сътворителя в него, а именно да го измисли, изобрети и покаже. И дори ферари да е най-добрата кола за мен, екипът от дизайнери и конструктори превъзхожда колата.

Дъжд

Кристия, 6. кл.

Не обичам дъжда. Не ме разбирайте погрешно, но не си падам по мокри и студени неща. Предпочитам слънцето – винаги топло, светло и весело. Но все пак дъждът има едно „свойство“, което слънцето не притежава – някак си те кара да се почувстваш успокоен, сякаш е изтрил всичко лошо, което ти се е случило. В повечето моменти, когато вали дъжд, е мрачно. Аз си го обяснявам така: щом дъждът изтрива ненужните мисли, къде отиват те?
За някои не е важно какво е времето – случвало ли ви се е да надникнете през прозореца в един дъждовен ден и да видите един или двама, които се разхождат безцелно? Навсякъде се говори с клишета – да се целуваш в дъжда, дъждът скрива сълзите… Много рядко има такива романтични случки, но все пак ги има. Те поддържат клишетата живи и не ги оставят да се превърнат в легенди.

Безцелно скитащите се – влюбени или не – се скитат в дъжда, защото само тогава хората навън са малко и навсякъде цари спокойствие. А след дъжда остават само няколко мокри локви, които сякаш ни напомнят, че все пак е валяло, преди и те да бъдат изтрити от слънцето.

Есенна утеха

Мия, 7. кл.

Ранна есен и един от ония дни, в които хората вече обличат палтата си, когато излизат навън. Дъжд, който отмива и последните летни аромати. Някъде в тия италиански улички се крият жени, боящи се да не развалят новата си прическа. А и мъже, за чиито лули дъждът не е благоприятен.

Озовах се точно тук, в Неапол, когато жегите започваха. Тук нищо не натрапчиви аромати и отбелязвах разни нови открития. Забелязах, че всеки град запомня с конкретна миризма. Когато ми заухае на бавно ежедневие, спокойствие и печени кестени, предполагам, че ще си спомням този бряг.

На място, където нищо не се случва и никой не бърза, за момиче импулсивно и енергично като мен, един дъжд е истинско събитие. Обувам все още летни обувки, приглаждам внимателено кенарената си рокля и излизам навън. Тишината не ме учудва. Нито бездушието на тия хора, толкова груби, че не усещат кога нежността се ражда по тяхното крайбрежие. За мое учудване, но улицата вървяха двама души. Отметнах мокрите къдрици от лицето си и видях красивата женска ръка, вплетена в тази на мъжа до нея. Те жужаха тихо нещо, после жената се разсмиваше гръмко и някак… спокойно.

Отидох на брега и вдишах, после се разсмях, но звучеше сякаш насила. Не се смутих. Прокарах пясък през пръстите си, пристъпих към захладнялото море. На следващия ден си заминавах.
„И утре искам да ухае на самота, незаинтересованост и меланхолия. Ще си отида, но от тия аромати ще взема с мене. И от тяхната любов.“

Три желания, които искам да ми се сбъднат

Леа, 6. кл.

Има два вида желания. Едни – които точно сега ми трябват, а утре – не. И други – които важат за днес, утре, другия месец…
Сега ще пиша за желанията, които ми трябват днес и сега.

Първо, искам да мина едно ниво на една компютърна игра. Искам го точно сега, защото утре вече ще ми е омръзнало да играя на нея.
Второ, искам утре да е топло и да не вали дъжд и сняг. Утре мисля да ходя на излет и ми трябва слънчево време. Иначе обожавам дъжда и снега.

И трето, искам мама и татко днес да ми позволят да стоя до късно вечер, за да гледам един филм. Това важи само мо за днес, защото утре по телевизията ще има друго нещо.

Тези три неща ги искам сега. Утре ще си пожелая нови, защото е хубаво човек да иска нещо и да има мечти, инак животът му би бил много скучен.

Защо поколенията спорят

Леа, 6. кл.

С годините модата се сменя. Преди години нещо, което е било модерно и ми е харесвало, сега ми изглежда смешно и грозно, защото модата е друга.

Един ден гледах снимки, където аз бях преди седем години. Бях облечена по ужасяващ начин и ако сега се видя с такава прическа, с каквато бях тогава, бих се скрила някъде, където никой няма да ме види. Отидох при майка ми и я попитах как е могла да ме остави да изглеждам така. Тя се засмя и ми каза, че навремето това се били възможно най-хубавите дрехи и най-модерната прическа.

Но модата не е само дрехи и прически. Модата е почти всичко. Ако тортите са на мода, ядеш торта. Така е и с възпитанието. По времето на баба ми възпитанието на децата е било съвсем различно, отколкото сега. За нея например не е много прилично да ходиш с къса пола. За мен това е съвсем нормално. Всъщност, като се замисля, с баба ми спорим доста често за различни неща. Аз гледам да не й се ядосвам, защото знам, че става въпрос просто за разлика във възпитанието.
Тя за мен е възпитана по много смешен начин, както ми се сториха дрехите, с които бях облечена на снимката. Но вече знам, че това е просто мода.

Дали някога модата ще се завърти и онази мода, старата, пак ще бъде актуална? Всеки път, щом се сетя за тази тема, стигам до този въпрос и все не мога да си отговоря. Затова просто чакам да видя дали онази смешна прическа, с която съм била преди седем години, пак ще е модерна.

Защо?

Кристиян, 6. кл.

Задавал съм си въпроси, над които съм мислил, но логични отговори така и не съм получил. От една страна, ми харесват – карат ме да правя нещо през свободното си време, а от друга, мразя – има нещо, което, колкото и да мисля, не мога да узная и ме кара да се изнервям. Любопитството ме изяжда отвътре. Влязло толкова дълбоко под кожата ми, аз не го оставям неразнищено. Така се оформя и моят инат. За мен това не е лошо качество и затова се радвам на поредния неразгадан въпрос. Естествено, отговори не получавам на някои въпроси, които природата пази в тайна. Те са ми най-интересни. За сметка на това, чувство на самодоволство ме изпълва, когато разбера отговора. Разбирам, че той е бил толкова прост, а аз съм мислил, че е кой знае какво. Да узнаеш отговора на въпрос, не е най-важното. По-добре да го разбереш, да узнаеш защо е така, да намериш логиката в това и току-виж узнаеш повече отговори от този, който ти е задал въпрос.

Това, да получиш отговора наготово, не е повод за радост, че си успял, без да мислиш, защото го правиш за себе си. В този случай някой ти е помагал, но представи си, че друг ти зададе подобен въпрос. Тогава няма да успееш да отговориш, защото не си помислил миналия път, когато е било по-лесно и си щял да разбереш как става…

ТЕМА: Ако дните от седмицата бяха живи, как бих ги описала като хора?

ЕСЕ

Рада, 6. кл.

Г-н „Понеделник“ – той е висок, слаб мъж с дълга брада до гърдите и елегантен бастун със златна лъвска глава. Облечен e с черен фрак и златна папионка. Носи черно бомбе и не на последно място излъскани черни обувки и златни ръкавици. Той има две страни – добра и строга. Строг е, когато имам диктовка по английски език, а добрата си страна показва към края на деня. За мен е доста нежелан, но нямам избор. За жалост, синът му ми е най-непоносим.

Лошият „Вторник“ – това е едно нахално хлапе, което удължава деня ми с още един час. Облечено е със син каскет, черна ризка и сини дънки. Майка му непрекъснато му се кара (тя е Сряда!), защото ходи само с джапанки. Косата му е все мръсна и кирлива. Мързелив е, неприятен и досаден. Винаги към края на деня е много изморен. За разлика от него майка му е много мила женица.

Г-жа „Сряда“ – тя е най-милата и добра госпожа. Винаги носи дълга до земята рокля, украсена с маргаритки. Има прекрасна сламена шапка с бяло перо, стигащо до края на роклята й. Много е привлекателна благодарение на изящните си черни къдрици. Върху нежните си ръце носи снежнобели ръкавици. Разбира се, в лявата си ръка има сребърен чадър. Ходи със сребърни пантофки, със златни токи. Характерът й е прекрасен и е много добра към мен. Трудно й е да ми помага в последните три часа, защото тогава имам тежки предмети. Но най-много ме разпуска по-големият й син.

Г-н „Четвъртък“ – това е един младеж, който не набляга толкова на учението, а на игрите. Най-добре ще е да не му описвам външния вид, защото се подразбира – „спортен“. Характерът му е забавен и весел през целия ми учебен ден. Но единствено в третия ми час става сериозен. Защото тогава ни връщат диктовките по английски език, които правихме при г-н „Понеделник“. За разлика от него, братовчед му не е толкова отпуснат, въпреки че и при него програмата ми е прекрасна.

Братовчедът „Петък“ – любимият му предмет е литературата. И затова е облечен старовремски, за да прилича на автора, когото най-много харесва – Иван Вазов. В момента преразказва „Под Игото“ – това му е любимият роман. Помага ми основно в литературата. Той е отличник по всичко. Лелите му го отпускат през свободното му време.

Лелите са „Събота“ и „Неделя“ – тези две добронамерени дами отпускат както него, така и мен. Въпреки че леля Събота ме натоварва в началото на деня, тя пак ме разтоварва. Обичам ги еднакво. Носят, разбира се, еднакви дрехи: дълги рокли, цветни шапки, копринени ръкавици, златни обувки, снежнобели чадъри и сини лещи(очите им са черни). Разпускат ме в свободното ми време, когато: чета, пея, излизам навън, играя на компютъра.

тема: Съмненията са нашите предатели. Заради тях от опита отказваме се ние и сбогом на възможния успех.
У. Шекспир

заглавие: ……..

Сашо Й., 7. кл.

За да постигнеш нещо, трябва да си уверен в себе си. Винаги това ми е било проблем – че нямам достатъчно увереност. Често мисля за това, което говоря пред другите. Страх ме е от това дали това, което кажа, ще е глупаво, дали този отсреща ще ми се смее. Повечето ми приятели постъпват смело – вършат действието и след това мислят. Това, от една страна, е лошо, защото така те могат да сбъркат, а когато си премълчат, няма да спечелят, но няма и да сбъркат. Все пак се опитвам да взимам пример от тях. Сега децата търсят минусите във всеки, затова трябва да си много внимателен какво правиш. Страх ме е от това какво ще мислят другите за мен. Дори сега, когато пиша това есе, се опитвам да не мисля за последствията, тоест какво ще кажат другите за него, дали ще го одобрят, защото знам това докъде ще доведе.

Този път няма да се поддам на неувереността и съмнението да надделее. Опитвам се да проумея, че е по-добре да пробвам, макар и да сгреша, отколкото да си премълча и хората да не разберат, че присъствам.

тема: Човек е свободен в момента, в който пожелае да бъде

заглавие: Животът е като Космос

Сашо Й., 7. кл.

Дали орелът е най-свободното животно? Дали само той може да прелита където и над каквото си поиска? Не. Има същества, които са много по-свободни от орела. Това сме ние, хората. Човек може да прави каквото си поиска. Както във въздуха, така и тук, на земята, няма граници. Човек, както и да погледне нещата, има какво да прави. Като изключим някои други домашни и учители, ние непрекъснато се забавляваме, защото ако не ни беше забавно, нямаше да правим това, което ни е досадно, нали?
Единствените граници в живота ми са границите на нормалното.

… сънувах, че съм пеперуда, сънувала, че е човек…

Лао Дзъ

Двама приятели

Панчо, 7 клас

Имам приятел, с когото имаме доста общи неща. Често мислим или сънуваме почти еднакви работи.

Веднъж бяхме сънували как аз съм той, а той е аз. Това за нас беше доста учудващо. Никога досега не ни се бе случвало. Той беше сънувал, че е аз и играе с другите ни приятели. Както си играли, приятелят ми пада и си удря главата. Но той сънува, че това съм аз. Децата почват да викат и крещят. Едно от тях вика линейка. Но това го сънувам и аз, само че не аз си цепя главата, а приятелят ми. Линейката идва и ни качва в колата. През това време останалите викат родителите ни. Те веднага идват в болницата. Когато пристигат там, ние вече сме в операционната и ни шият.

Когато сънят свърши, се чудехме на какво се държи това. Беше много странно явление за нас. Вярно, че и преди сме имали донякъде еднакви сънища, но чак пък еднакви – не. През целия ден се чудехме на какво се дължи това, но така и не разбрахме.

Как уча

Валя, 7 клас

В динамика. На крак. В маршрутката, в училищния автобус, в 72. Уча се от живота. Уча се от опит. Рано сутрин, късно вечер. През нощта и през деня. В междучасието. Уча, докато другите се забавляват. Уча, докато другите учат. Старая се да разбирам всичко на момента, да запомням бързо. Да разбирам метафорите, да чета между редовете. Попивам информацията от околния свят. Залята съм от информация. Не мога да спра да уча, дори да искам, нали все пак съм човек?

Безкраят на безкрая

Валя, 7 клас

В света съществуват безкрайно много безкрайни неща. Например закачки от типа: „Имало едно мече, то имало елече, елечето имало джобчета, в джобчето имало бележка, на нея пишело: имало едно мече…“ или като кръговрата на водата, а може би деленето на амебата до безкрайност.

Има хора, които изследват безкрайности. Те смятат, че има първа безкрайност, втора безкрайност… безкрайна безкрайност. Разбира се, това може да те доведе до лудост, защото да работиш с безкрайности е трудно. Как може да се работи с нещо, което няма край, а вътре в себе си то пак да няма край?

Ако наистина съществува нещо безкрайно, дали може да се види? Да разгледаме например тези приказки от по-горе. Ако един човек се заеме да я разказва от мига, в който се роди, до мига, в който умре, смъртта му няма ли да бъде край на „безкрайното“? Да, но човекът може да има безкраен живот. Тук нещата стават сложни.

Животът има начало и край. Когато се родиш, даваш начало, а когато умреш, тази „отсечка“ свършва. Не вярвам в безкрайността, защото никой не може да види как тя няма край, защото животът му има край, а той ще търси такъв и накрая ще намери своя.

….сънувах, че съм пеперуда, сънувала, че е човек….

Христо

Мисля, че няма да мога да си представя какво точно е да сънуваш пеперуда, която е сънувала, че е човек. Не знам точно как изглежда, защото никога не съм сънувал този сън.

Може би сънищата предсказват нещо. Когато е сънувал това, пеперудата в съня на Лао Дзъ явно е имала предположения, че е била в главата на човек. Пък и може ли някой да ги разбере тези философи. От устата им излизат такива думи, че не можеш да ги разбереш. Все пак какъвто и ще да е, той е философ и за него и другите хора с по-развит мозък това е мъдра мисъл. Да, може тя наистина да е такава, но на мен не ми изглежда – просто подредени думи в изречение.

А, ето, мозъкът ми току-що опроверга по-горе написаното. Може би сънят да му е казал нещо и той да да започне да го обработва. Например може да е измислил теза, че ние, хората, сме пеперуди и след като се превърнем в такива, пак сънуваме този сън и възвръщаме нормалния си вид. Бля!!! Бля!!!

Този човек е мъртъв и колкото и да ни се иска да ни каже какво е имал предвид, няма да може.

За мен това ще бъде много голяма тайна, на която искам да узная отговора.

Тони

Кръговрат. Повечето неща са кръговрат. Още от древните китайски будити до днешните изследователи на космоса. Китайците вярвали, че човек умира и се преражда за нов живот и така отново и отново. Така също и днес учените смятат, че черна дупка поглъща вселената. Мислят, че в нейния край има бяла дупка, която пък отблъсква всичко и тогава черната отново поглъща и т.н. Кръговратът е толкова близо до нашето ежедневие и същевременно толкова далеч от съзнанието ни. Дори пеперудата е част от кръговрата – ражда се като ларва, пораства, дава поколение, умира, децата й порастват, дават поколение, умират и т.н. Всички знаят за това и никой не го осъзнава. Кръговратът е доста абстрактно понятие, може никога да не го разберем. Така, както може би никога няма да разберем съня на човека пеперуда, сънувала, че е човек.

Наследствеността ли е по-важна или възпитанието?

Мария Б.

Аз съм наследила магарешки инат и колкото повече се вглеждам в роднините си, толкова повече се съгласявам с този факт. И въпреки че винаги имам собствено мнение и в общи линии трудно изпълнявам чужди заповеди, аз съм възпитана. Никога не бих отишла в хола, докато имаме гости и да се развикам за нещо на майка ми или на някоя нейна молба да отвърна с „няма пък“.
За мен е много по-важно възпитанието, защото то контролира това, което съм наследила. После мама ще е огорчена, ще си мисли, че на нищо не е могла да ме научи, а когато се видя с гостите отново след двадесет години, те навярно ще ми кажат: „Като малка беше много разглезена.“

Възпитанието помага също и за да успееш да владееш и използваш по най-полезния начин това, което не си избрал сам. Двете неща имат нещо общо – нямам право на глас. Нося се по течението и стискам палци всичко да е точно. Защото, ако имам вроден талант и съм музикален виртуоз, то тогава би било добре това да се провери още в ранна детска възраст именно от възпитателите, защото фактът, че съм музикант гений, може да се окаже съдбоносен. И все пак нямам такива скрити таланти, но съм късметлийка, защото имам едни прекрасни родители, които ме възпитават по начин, който може само да ми бъде полезен в живота.

Мия

Наследствеността дава основа за характера ни, а възпитанието го оформя. Затова за мене възпитанието е по-важно. Човек не се ражда лош, а само може да е по-добър от някои други. Това, дали се държи лошо, е резултат на подобно възпитание. Средата, в която човек е израснал, хората, с които е общувал, нещата, които е правил, са основен тласък за поведението му нататък в живота. Така че човек не е лош по характер, а само става такъв под влиянието на външни фактори – възпитанието. По същия начин може да се държи и добре. Това пак е резултат от възпитание, този път добро. Възпитанието ни кара да вършим повечето неща в живота, не наследствеността.

Когато е родено бебе, не може да се определи дали то ще стане сериен убиец или пророк. Всички в началото сме горе-долу еднакви. Но това бебе ще расте. И в зависимост от обстоятелствата, при които става това, характерът му се оформя. Може да се противоречи на това, че всички сме еднакви, като се каже, че в крайни ситуации същността на индивидуалния човек изпъква най-силно. Да, това е така и е вярно, че наследствеността играе роля в душата на човека, но в повечето случаи възпитанието успява да излезе по-наяве. Затова има индивидуални хора – всеки с по нещичко се различава от другите, но то не е злоба или добро, просто различни степени на добро. Дори човек да е роден с малко лошо в себе си, той може да го маскира това чрез добро възпитание. Не бива да съдим хората по характера им, а по възпитанието.

Заради всичко това в моите очи възпитанието заема по-голяма роля в изграждането на поведението и характера на човека. Наследствеността също играе роля, но тя много често отстъпва на възпитанието. Възпитанието е основа за действията ни.

Светльо

Не може ли и двете? Какво толкова се иска! Трябва само родителите ти да са добри хора, ти да си добър човек и така може би има вероятност децата ти да са добри. Възпитанието обаче също не е за изпускане, защото дори и детето ти да е най-невинното, мож ед абъде завлечено от някои по-разхайтени хлапета и да се превърне във вандал. Мисля, че ако ти си лош, няма как да дадеш добро възпитание и просто поколението след теб няма да има красиво бъдеще. Природата се стреми да е в равновесие. Няма как на земята да се заселят само добряци.

„Каквато майката, такава и дъщерята.“ Дори детето да бъде отгледано в добро семейство и да бъде възпитавано на добри обноски и всякакви други любезности, в характера му пак ще бъде заложено негативното настроение на истинските му родители.
Ако се върна към въпроса, може би отговорът ми ще е, че наследствеността е по-важна.

Всеки си има различни гледни точки, но ето я моята и мисля, че тя е достатъчна да наклони везните в полза на наследствеността.

Страхът – да го избягваме ли, или да го приемем като свой учител?

Светльо, 7. кл.

Страхът ни кара да пазим себе си. Герои са тези, които забравят за своя страх и се втурват в опасности, за да спасят нечий друг интерес.

Когато се страхувам, аз имам нужда от помощ. Страхът се поражда тогава, когато нещо в мене е застрашено, в опасност съм. А не се определям като много смел човек. Смелият помага на другите в страшни за тях ситуации, като загърбва себе си и се излага на опасността. Той забравя за страха. А точно такива хора са нужни, когато някой е в беда.
Определям майка си като човек, който не е страхлив. Тя би ми помогнала, би си дала живота за мене в страшна случка. Това е майчин инстинкт. Тя загърбва страха за себе си и след това се справя и с моя страх. Но и тя някога се е страхувала. И навярно нейните родители са били принудени да загърбват страха. Той е чувство, което може да бъде победено от човешката воля – единственото.

И може би той е най-значимата емоция. Подтиква ни към самосъхранение, благодарение на него успяваме да избягваме опасности. Но когато трябва да се изправим срещу него, той пак ни помага – усилва характера, прави човек не безстрашен (такъв няма), а себеотдаен. Страхът е доказателство и за слабостта, и за силата на човешкия дух.

Видовете страх

Иви, 7 кл.

Страхът се разделя на две групи – фобии и житейски страх

Аз нямам фобии – обичам да летя нависоко, да плувам надълбоко, не се плаша от буболечки и т.н. Хората с фобии са имали злополуки, свързани с нещото, от което се страхуват, и след това изпитват панически страх, щом го видят. Често злополуките са въображаеми. Майка ми има фобия от високото (твърди, че и други фобии има, но просто преувеличава – нарича страховете фобии). Още като малка 95% от сънищата й били кошмари. Най-редовният кошмар бил как някаква зла страховита вещица я преследва и тя лети, за да се спаси, като това летене не й доставя удоволствие, а в съня си изпитвала страх. Аз също съм сънувала, че летя. Но в моите сънища полетите винаги са били страхотни.

Това не означава, че не съм запозната със страха. И аз като всички нормални хора, понякога изпитвам житейски страх. Например, ако извърша някоя простотия, се страхувам да не съобщят на родителите ми. Но не мога да разбера хората, които ги е страх от всичко в живота и постоянно – така наречените „страхливци“. Те преувеличават. Човек, когото го е страх да пресече улицата на зелено, е луд песимист. Защо, когато тръгне да пресича, първата му мисъл трябва да е: „Може да ме блъсне кола.“? Разбира се, изключвам тези, които преди това са имали подобна злополука и вече имат фобия, но има и такива, които без причина ги е страх от всичко. Житейският страх не може да се преодолее. Препятствията, от които ме е страх, обикновено се появяват изневиделица и няма как да се подготвя за тях. Те винаги ще съществуват.

Въпреки че е неприятен, страхът трябва да съществува, защото е инстинкт за самосъхранение.

Възможно е онзи, който ти дава змия, когато го молиш за риба, да няма какво друго да ти даде. Значи според него това е великодушие.

Жоро, 7. кл.

Едното съществува редом с другото. Представите ни се базират на даден опит. Доста от нещата, които знам и познавам, всъщност съм научил от това, което ме заобикаля. Тоест не мога да знам почти нищо за живота, без да съм го преживял. Не мога да съм сигурен какво е добро, ако единствено знам какво е зло. И май нито този, който е дал змията вместо рибата, нито молещият се не са виновни.

Наскоро споменах нещо на баща ми за телевизионното шоу Big Brother. Той ми обясни, че това предаване е глупаво и безсмислено. Тогава през главата ми мина една мисъл: „Как мога да разбера кое не става за гледане, при положение че не съм видял нещо такова?“. Не мога да преценя нещо, ако не знам какво е. Така племената в някоя дълбока джунгла не могат да знаят какво е богатство, комфорт и уют, без да са го видели с очите си. Те се чувстват щастливи и не обръщат внимание на средата, в която живеят. Самият факт, че на мен ми прави впечатление техният начин на живот, още веднъж доказва, че за мен те живеят ужасно, но за тях това е нещо естествено.

Тони, 7. кл.

Никога няма да искам нещо, което не съм заслужил, но щом съм дал, трябва да получа обещаното. Ако съм си спазил думата, а човекът срещу мен не е, просто взаимната ни работа няма как да продължи, защото тя не може да бъде захранвана единствено от обещания, които всъщност се превръщат в лъжи. Щом свободата не идва даром, значи, когато дам, трябва да взема. Ето защо никога не съм се хващал на облог с някого, дори и този облог да не е с хазартен стил, първо съм разглеждал най-лошия случай, в който аз губя и тогава трябва да дам заложеното. За мен този, който не може да изплати дълга си за добре извършена работа, не е пресметнал вярно какво ще се случи накрая.

Щом съм отишъл за риба, с риба си тръгвам.

Обаче ако аз го моля за услуга, а не съм дал нищо за нея и той няма исканото от мен и ми предлага друго, според мен е великодушие. Това означава, че той наистина иска да ми помогне и тогава приемам даденото от него. Щом той все пак се е постарал да му услужи с каквото може, за мен е достатъчно да го оценя като приятел.

Андрей, 7. кл.

Когато моля някого за помощ, той има две възможности. Първият избор е да се съгласи. Тогава всичко е добре и за двамата. Може обаче да ми откаже. Тогава, за да бъе прилично, помоленият ми обяснява защо не иска да ми помогне. Появяват се още три начина. Ако е лошо настроен човек, няма въобще да ми обяснява. Другият вариант е просто да няма възможност да ми окаже помощ. Това е доста по-срещано, защото моля за услуга само приятели. Обаче се случва и този, когото моля, да се поинтересува защо се нуждая от него точно в този момент и да ми предложи друго решение. Такива хора стават най-добрите приятели. Въпреки ограниченията те пак ми помагат. Това ги прави толкова добродушни.

Иви, 7. кл.

А аз не искам риба от този, който има змия

Когато ми трябва услуга, питам точния човек. Ако искам да си лакирам ноктите, а лакът ми свърши, няма да искам от брат си например, който най-много да ми даде маркер. Според него това е великодушие. Не възразявам, но маркер не искам. Проявил се е като добър човек, но по-добре да бях питала някоя приятелка.

За мен е важно са преценя правиллно на кого да имам доверие. Случвало ми се е някой да ми обещае да мълчи като риба (да не издава моя тайна), но да се окаже подъл като змия. Затова съм недоверчива и рядко вярвам на хората. Това е добре, защото наивниците постоянно биват прецаквани. Ако искам да пратя писмо, но вместо в пощата го хвърля в някоя кофа за боклук, на която някой хулиган е написал „Поща“, е глупаво да очаквам писмото да бъде доставено.

Старая се да искам услуга от точните хора. Аз не ям великодушие, аз ям риба.

Анди, 7. кл.

Ако не можеш, не го прави!

Мразя да ме прецакват и тъй като знам какво е, и аз се старая да не провалям никого.

Случвало ми се е да помоля някого за услуга, като например наскоро поисках от приятел да каже, ме ще отсъствам от едно състезание по математика. Но какво се е случило всъщност – той е казал на учителката ми, че просто го смятам за маловажно и затова няма да отида. Когато разбрах какво се е случило, обясних на госпожата ми защо не съм ходил, но все още бях бесен. Затова съм на мнение, че когато те помолят за нещо, или го изпълни точно, или изобщо не го върши.

След случилото се въпросният ми приятел все още си мислеше, че е направил това, за което го помолих, и беше горд със себе си. Аз не тръгнах да се заяждам с него, защото нямаше смисъл, станалото – станало. Явно че е дал от себе си каквото може. Все пак може би и аз имам вина, тъй като аз допуснах това недоразумение, като помолих точно този мой приятел за услуга.

Затова, когато тръгнеш да искаш на някого риба, знаейки, че той има само змии, по-добре не искай нищо и стой гладен, отколкото змията му да те убие.
А ако на теб ти поискат риба, но ти имаш само змии, просто кажи, че нямаш такава.

Струва си да се бориш за някакво право само ако можеш да го използваш

Ани, 7. кл.

В моя живот, както и в този на много други хора, задълженията са в пъти повече от правата. Точно по тази причина си мисля, че да се бориш за правата, си има доста смисъл. Както и при всяка друга победа, и след тази се чувствам горда от себе си.
Въпреки това не мисля, че има смисъл да се бориш за някакво право само ако можеш да го използваш. Често ми се случва да споря с родителите си за глупости. Когато не ми дават да направя нещо, се боря до последно, за да променя нещата. Най-често тези спорове се отнасят именно за правата и задълженията ми. В немалко от случаите успявам да си извоювам победата, но да разбера, че предметът на борбата ми не може са бъде използван. След като установя това, се чувствам доста гадно – все едно някой ме е излъгал, но съм горда от победата. Така години наред трупам победи, които в един момент ще ми послужат и ще оправдаят усилията ми.

Изводът, който мога да направя, е, че си струва да се бориш за правата си, дори и ако не можеш да ги използваш в момента.

Мия, 7. кл.

Правата не се подаряват, те чакат някой да се бори за тях

Ако се боря за нещо, от което имам полза, необходимо ми е и знам, че мога да го постигна, аз ще вложа всичките си сили, за да успея. Знам, че нещата, от които имам нужда, са най-голямата ми мотивация.

Но не е, че не си струва да се боря за някакво право, което не мога да използвам. Жените на Изток са доста по-низши от мъжете и това е едно „правило“, което малцина се опитват да променят. Най-малко пък тамошните мъже.

И така, ако човек се бори за стойностни каузи и иска да прави добро, то тогава не би следвало, че трябва да го засягат тези нови привилегии. Струва си да се бориш за нечие право, ако това би подобрило стандарта му на живот. Ако това ще доведе до вътрешно удовлетворение.

А и аз не съм много голяма. Не помня да съм се борила за нещо, което е жизненоважно. Защитавам интересите си, знам, че се засягам много, когато казвам истината, а отстрешният ми няма доверие. Имам правото да говоря – използвам го, знам, че ми е ценно.

Една от целите ми е да правя добро, а това включва борбата за права, които не мога да използвам. И всъщност знам, че желанието ми да помогна ще е даже по-силно от това, когато защитавам себе си.
Струва си да се боря, щом ще усмихна някого.

Мария, 7. кл.

Допреди една година не осъзнавах какво означава да имаш правото да правиш това, което искаш. Не осъзнавах какво означава да имаш правото на свобода. Разбрах какво е чак когато го загубих. Смятах, че с възрастта е нормално родителите да ти дават повече свобода и права и затова злоупотребих с нея и всичко ми беше отнето. Оттогава всеки ден се боря за повече права.

Съгласна съм с даденото твърдение, че няма смисъл да се бориш за дадено право, щом не ти е нужно. Ако за някои хора е нормално да мислят в перспектива кое ще им е нужно в бъдеще, при мен повечето неща стават на момента. Смятам, че примерно няма смисъл отсега да се боря за правото си да ходя на дискотека като по-голяма всяка вечер просто защото сега това не ми е нужно. А и ако повдигна този въпрос, какво ли ще си помислят родителите ми? А и за мен правата не идват с възрастта. Те идват с това колко голяма отговорност си готов да поемеш. Затова и разбирам майка ми и баща ми, които се притесняват, когато изляза сама навън. Те носят отговорност за мен, а и аз наистина все още не мога да се грижа сама за себе си.

Да имаш права, е еквивалентно на това, да носиш отговорност за действията си. Затова, когато се боря за дадено право, винаги се замислям дали всъщност съм готова да нося отговорност. И излизането навън с приятелки, ходенето на гости, да се придвижвам сама из София и да пазарувам някои неща сама за момента са ми напълно достатъчни. Това мога да използвам и за тези неща мога да поема отговорност. Тук ще трябва да разочаровам майка си, като съобщя, че оправянето на бюрото ми не влиза в отговорностите. Направо чувам какво би ми казала: „А уж твърдеше, че искаш да поема………………………НЕДОВЪРШЕН

Тони, 7 кл.

Много ог учениците на моята възраст са зависими от своите родители и от решенията им. При мен положението е същото. Аз трябва да спазвам решенията на майка ми, но съм успяла да си извоювам правото да изказвам своето мнение и то да бъде вземано предвид. Това може би е едно много важно право, но то понякога е безполезно, защото, когато „управляващите“ в лицето на майка ми си наумят нещо, то трябва да се случи, независимо какво е мнението на „народа“. Но в доста случаи, когато се взимат по-маловажни решения, моето мнение е изключително важно и дори рещаващо.

Понякога се чудя дали е имало смисъл да се боря за това право, щом то и без това понякога не ми върши работа. Отношенията ми с майка ми невинаги са били много добри и често се случва да се караме, дори и за най-обикновени неща, а това става, когато имаме различни мнения по даден въпрос. Разбира се, дори и извоюването на това право последва след скандал на тема дали съм достатъчно голяма, за да взимам решения за себе си. И в крайна сметка „върховният съдия“ се съгласи с мен. Важно е да мога свободно да изразявам мнението си пред „съдебните заседатели“. Отношенията ми с майка ми напомнят точно за ожесточено дело пред Върховния апелативен съд. Аз като подсъдима трябва да се защитавам, но нямам адвокат. Съдебни заседатели, прокурор и съдия е майка ми, а с толкова много власт и завършено образование в тази област няма как да не спечели делото. Точно така и става – тя спечели всички дела освен това за правото ми на мнение. Но какъв е смисълът да изказвам мнение, когато то няма да промени крайното решение? Мога да използвам правото си, но то невинаги е достатъчно ефективннно и въпреки това мисля, че тази малка победа е била полезна. Струвало си е да се боря за това право, защото мога да……………. НЕДОВЪРШЕН

Вики, 7. кл.

Верижна реакция

Обикновено се боря за нещо, когато то е от значение за мен или имам нужда от него. Никога не се захващам със защитата на дадено право само защото нямам какво друго да правя. В крайна сметка може да се окаже, че опонентът ми е бил прав и аз само съм си загубила времето.

Мразя някой да ми пилее времето с излишни глупости. И точно затова аз много внимателно преценявам за какво да се боря, защото няма да ми бъде приятно, ако водя дискусии просто „за удоволствие“. Вярно е, че обичам да побеждавам, но само когато положените усилия са дали своя резултат, а не когато противникът се е отказал. Досега съм успявала да убедя опонентите си в моето право, но дали нещата, за които сме водили спорове, са ми от полза сега?

Отговорът е „Да“. Никога не се отказвам от това, което е важно за мен и за да го докажа на другите, аз се стремя към победата. Става ми приятно, като знам, че сама съм постигнала успеха. Всичко, което съм си извоювала, сега ми е от полза. Веднъж с една приятелка поспорихме на темата, дали има истинска любов, или за момчетата сме просто играчки. Доста дълъг спор наистина. Приятелката ми беше твърдо убедена, че всички момчета са чудовища. Отне ми близо час да й давам различни примери за едни не чак такива страшилища. След още един също толкова обстоен разговор тя като че ли малко посмекчи присъдата си. Крайното й решение беше, че момчетата могат да бъдат добри, но прословутото им его ги кара да вършат глупости.

Благодарение на тази дискусия успях да убедя и други мои приятелки по същата тема. Стана нещо като верижна реакция и сега всички можем да разпознаваме принца сред жабите. Затова, когато стигна до някакъв полезен извод, аз го споделям с близки и при нужда ги убеждавам в правото си, защото така ще има повече хора, които да извличат полза от откритото.

Светльо, 7. кл.

Важното е да правиш, а не да можеш да правиш

Не е достатъчно да можеш да го ползваш, а да имаш и нужда да го ползваш. Иначе става: живот да се бориш за това право, пък като се сбъдне, да разбереш, че е нямало никакъв смисъл. Това е харчене на време и труд. А също показва някаква нужда за власт, несигурност в себе си.

В къщи аз се боря за права, които според мен би трябвало да съпътстват израстването ми. Например да излизам сам с приятели, да имам свой имейл, да си имам мобилен телефон, да вземам свои решения за дрехи, обувки, кога да лягам и дали да си пиша домашните. От всички тгези права аз имам някаква нужда и ми е полезно да се възползвам от предимствата им. Но има и някои права, за които не си струва да се боря, тъй като или няма да са ми нужни в скоро време, или изобщо не са ми необходими, когато и да е. Например да се боря за правото да гласувам. Не че го нямам, но, да кажем, че съм решил да гласувам на възраст 13 години. От това нямам полза. Първо, че няма да променят закона, второ, че аз и без това ще мога да използвам това свое право след още пет години – не ми е нужно сега. Или да се боря да имам право да си купя ферари – хубаво де, какво от това? Нали още не мога да карам?
Имайки някакво право, което е възможно друг да няма, аз показвам, че съм по-важен или на по-високо ниво от другиго. Ала в това няма смисъл. Аз съм се борил за това нещо, знаейки, че няма да ми трябва. Това е слаб характер, да трябва да показваш, че си по-добър.

Не, не си струва да се бориш за някакво право само ако можеш да го използваш. Повечето е по-малко в този случай, тъй като възможността да направиш нещо е много различна от това наистина да го направиш. А и какво ще си помисли този, който не се е борил за безсмислени цели?

Влади, 7.кл.

В някои случаи си струва да се бориш, но в други няма смисъл. Няма да има смисъл да се боря, ако след това мога да използвам това право еднократно или рядко. За да успея да го получа, ще трябва да направя жертви. Затова предпочитам да не правя тези жертви само заради мимолетен каприз.

Ако отново имам нужда от дадено право, но след това ще го използвам само веднъж, но то е за нещо наистина важно, а не просто заради хрумване, тогава вече бих се борила за него, дори и да трябва да направя жертви.

Друг случай, в който бих се борила, е, ако правото наистина си заслужава и ще мога да го използвам през целия си живот. Едно такова право е правото да мога сама да избирам. Аз съм се борила за него досега с родителите си, като им доказвах, че съм отговорна и мога да се грижа за себе си. Доказах им го до известна степен и благодарение на това досега те не са ме карали да правя нещо, което не искам, и са ми позволявали да избирам. Все още има неща, за които нямам разрешение, затова аз продължавам да се боря и очаквам резултатите си.

Андрей, 7.кл.

Понеже живея в мирни времена, правата ми се струват естествени, но само преди двеста години не е било така. Тогава най-важното е била свободата. Сега също е така, но не мога да го оценя. Но това са общи права.

В момента личните са ми много по-важни. Макар да съм още малолетен, се боря за всяко едно възможно право. Не е вярно, че трябва непременно веднага да го използвам. Няма ненужни права, защото не зная в каква ситуация може да попадна. Имал съм случаи, в които точно затова съм искал някои неща – да ги използвам по-късно. Това става най-лесно, като кажа, че някое право наистина ми трябва. След като ми го дадат, веднага започвам да го ползвам. Така всичко трае два-три дни. После всички са убедени, че правото ми принадлежи. Но въпреки че спирам да го използвам известно време, не е ненужно, защото все се намира момент за употреба. А ако не започна да използвам някое право веднага след като го получа, то скоро ми се отнема. И този метод в никакъв случай не е измама.

Затова мисля, че няма неизползваеми права и трябва да се боря за възможно най-много на брой.

Влади, 7. кл.

Който трупа познание, трупа тъга

Не е така. Аз всеки ден трупам нови и нови познания, но не трупам успоредно на тях и тъга. Колкото повече научавам, виждам, че всъщност светът изобщо не е толкова лош, колкото първоначално си мислех, че е. Нямаше да се чувствам истински щастлива, ако не знаех какво всъщност става около мен и си живеех в някакъв друг, мой си свят.

Допреди няколко години нямах толкова познания, колкото имам сега, и си мислех, че хората постоянно се омъжват заради пари, че едва ли не навсякъде си извършват само убийства и че въобще всичко е от лошо по-лошо.

Е да, ама не е. Не че светът, в който живеем, е пълен с ангелчета и розови мехури, но когато се замислих, осъзнах, че всъщност не познавам хора, които са се омъжили са пари и че всъщност отвсякъде вестници и телевизия ни засипват само с лошите новини и не споменават хубавите. Така че заедно с познанието си събипам парченца от щастието си.

Защо поколенията спорят?

Иви, 7.кл.

Поколенията спорят, защото всичко и всички с времето се променят, а е трудно да се възприеме новото, когато си обикнал старото. Обикновено старите хора са изживели най-щастливите си моменти по време на своята младост, а днешните времена не са като тогава. Все едно да се обличаш в даден стил цял живот, но изведнъж да ти се наложи да промениш начина си на обличане.

Конфликтите между поколенията възникват поради различията. Старите са недоволни от мирогледа и бита на младите, а младите са недоволни от недоволството на старите.

Как да се реши този проблем? Вселената се променя. Който се смята за по-велик от Вселената, нека винаги остава непроменен. Глупаво е днес да живеем така, както са живели преди 50 години и да няма никакъв прогрес. Затова смятам, че по-възрастните трябва да постъпят мъдро и да се опитат да живеят като по-младите. Старците, които не искат да се променят, до края на живота си остават недоволни.

Мия, 7. кл.

Защото е естествено

Този въпрос си го задавам всекидневно, само че под друга обичайна форма: „Не мога да го/я разбера!“. Все за нещо се намира да споря с нашите и това никога не е приятно, но понякога си мисля, че говорим на различни езици.

Например защо не съм си оправила стаята, след като съм вкъщи вече от цели петнадесет минути. Озадачена съм. Взаимоотношенията ни са точно като планетите в Слънчевата система. Рядко има слънчево затъмнения, но когато се случи, затъмнява и изчиства всички натрупали се скандали.

Мисля, че споровете са породени от различните времена, в които живеем. Когато баба ми е била… тийнейджърка, е било направо налудничаво да имаш приятел на 14. Сега не е, съответно тя е доста шокирана относно този въпрос.

А, да. И възрастните много се ядосват, когато вече са минали през дадено препятствие и после да цъфна аз, и да започна да оспорвам нещо, което не съм преживяла, защото още съм малка.

Спорове ще има винаги, когато нещо е било неприемливо, а вече и то е отпаднало като някаква морална задръжка. Войни ще има и докато съществуват многознайници, които имат още какво да учат. Засега ще си мълча и ще се надявам на слънчево затъмнение.

Свободата е на върха на копието!

Влади, 7. кл.

Свободата трябва да се завоюва. Тя не идва даром. Независимо дали ще е чрез военни действия, или чрез словото, което като с копие може да пробие събеседника ми, ако искам свобода, трябва да докажа, че я заслужавам.

Ако искам свободата родителите ми да ме пускат навън по-късно от десет часа вечер, освен с аргументи, трябваи с действията си да им докажа, че съм отговорна и заслужавам това доверие.

За да спечеля свободата, която искам, трябва винаги да съм в най-добрата си форма и да имам силата и борбеността са изкача върха, който искам да превзема. Трябва да извадя от себе си това, което ще ми помогне да стигна до свободата.
Самата свобода за мен е символ на борбеността, желанието и успеха.

Но борбеността е, защото, за да я постигна, трябва да се боря за нея. Символ на желанието е, защото свободата със себе си носи още куп права и ти дава много по-големи възможности, а с тях идва и желанието. Но за мен е символ най-вече на успеха, защото, въпреки че невинаги когато съм се борила, съм успявала да я получа, но самият факт, че съм опитала, ми донася един друг вид свобода. Тоест веднъж след като съм я опитала, макар и да не съм успяла, това ме освобождава от притесненията и предразсъдъците.

Така че свободата е в самата мен. Аз съм това копие. Аз съм това оръжие и тя е на върха.

Кръг

Символ на равенството

Галя, 7. кл.

Кръгът е геометрична фигура без ъгли. Всички точки от окръжносттта, описваща кръга, са на равни разстояния от центъра.
Неслучайно масата, на която сядали рицарите, била кръгла – „Рицарите на кръглата маса“. Тя е била символ на равенството между тях, защото всички са еднакви един спрямо друг, взимат решения заедно и се борят заедно. Няма такива, които да стоят по-ниско от останалите, да са по-далеч от центъра на всичко, защото масата няма ъгли. Освен това всички точки от кръга, или рицари на масата, са с лице към останалите. Няма нито един, който да е с гръб към друг и те се уважават взаимно.

Миналата година бях на скаутски лагер. В групата децата бяхме на една възраст и всичките от София. Всяка вечер се събирахме заедно с инструкторите и обсъждахме различни неща. Сядахме на тревата и оформяхме кръг. Понеже беше студено, стояхме колкото можем по-близо един до друг, за да се топлим. Така отново всички бяхме с лице един към друг и ако някой застанеше с гръб към друг, инструкторите му се караха. Говорехме за игрите, които бяхме играли през деня, за нещата, които ни предстояха, и инструкторите също се забавляваха, а накрая на лагера споделиха, че те също са научили някои неща от нас. От всичко смело мога да кажа, че кръгът, освен геометрична фигура, е и символ на равенство и разбирателство.

Ако искаш да се почувстваш богат, преброй всички свои неща, които не си купил с пари

Андрей, 7. кл.

Живея в един материален свят, в който парите играят много важна роля. Почти всичко се купува с пари, но само така изглежда. Предметните притежания са една нищожна част от цялото могъщество на човек. Най-голяма важност придават психиката и физиката на човек. Привидно тези качества са еднакви за всички и точно парите определят различията. Обаче нещата, които купувам, са второстепенни, тъй като те са, за да се грижат точно за моите качества. Например си купувам храна, за да си поддържам тялото, техника – за развиване на мозъка. Но не са второстепенни, защото не мога да издържа без някои от тях. Тоест, макар и да са донякъде много ценни, нещата, които се купуват с пари, пак са под вътрешните ми качества. Но те могат да се развиват и с други методи, така че парите могат и да не са главен фактор за поддържане на тези главни качества. И понеже ги стабилизирам и си увеличавам способностите, тези качества ме правят богат, а парите са малко преди края на тази ценностна система.

Моята най-силна черта

Вики, 7. кл.

Приятелите ми казват, че винаги могат да разчитат на моята подкрепа в трудни за тях моменти. Може би именно умението ми да бъда съпричастна към болката и радостите на другите е най-силната черта в моя характер. Когато бях в трети клас, в училище дойде ново момиче. Съученичките ми изолираха Ева и дори не се опитаха да я опознаят малко по-добре. Аз се сприятелих с нея и много скоро открих, че тя, въпреки стеснителността си, е страхотен човек. Поговорих с момичетата и след като дълго ги убеждавах в правото на Ева да бъде една от нас, съученичките ми най-накрая склониха да я приемат. Много пъти помагам и успокоявам хора, които дори не познавам толкова добре, но това няма значение, след като виждам, че мога да бъда полезна на някого. Да съчувствам и да бъда съпричастна към това, което се случва на близък и не чак толкова близък човек, е много важно, защото някога и аз може да имам нужда от подкрепа. Веднъж имахме тест по биология, а аз бях много притеснена, защото не знаех почти нищо. Когато ни върнаха контролните, Вяра имаше шестица, а аз – четворка. Въпреки лошия си резултат се зарадвах на отличния успех на приятелката ми. Не й завиждах, нито я мразех за това, че се е справила по-добре от мен.

Винаги се старая да бъда добра приятелка, не само в трудните, но и в радостните моменти на близките ми. Както тях, така и аз мисля, че умението да бъда съпричастна към всичко, което се случва на приятелите ми, е най-силната черта от моя характер.

Времето е в нас и ние сме във времето

Аз се съобразявам с времето. Дали то се съобразява с мен и дали ме вижда?

Лаура, 7. кл.

Моето време започва от периода на раждането ми и ще приключи със смъртта. То е изпълнено и в него са пропити чувствата ми, преживяванията ми – целият ми живот. Благодарение на времето лошите неща се забравят, изтриват, хубавите се запаметяват и всеки път щом искаш, можеш да върнеш лентата и да ги почувстваш отново. Времето е в мен – то е нагърбено с моя товар, с моето съществуване, то е отговорно да протече животът ми нормално – да стана тийнейджър, после възрастен индивид и накрая да остареия. Времето ме подтиква да правя неща, кара ме да водя действен живот. Без него щях да лежа по цял ден и да гледам телевизия – това въобще живот ли е? Аз съм във времето – в неговия организъм, водя го на правилната за мен посока, изкривявам го на една страна, за да ми е удобно, но не мога да го удължа или смаля. Времето и аз сме като близнаци, допълваме си отредените функции и създаваме моя живот.