Ахилесова пета, или нашествието на нечетящите

За значението на четенето не може да се каже нищо ново. Но и по този въпрос – както и по много други – повторението не е нито излишно, нито глупаво.

Че четящите за удоволствие деца са малко, е всеизвестно. Че за това носят отговорност не младите ленивци, а ние, възрастните – като болно общество и като заети родители, също не е новина.
Въпреки това съдържанието на учебниците и помагалата не е съобразено с новите (не)културни реалности. То е почти недостъпно за нечетящата ни челяд, защото учениците масово имат грешна, приблизителна или нулева представа за смисъла на много думи в родния език. Особено на тези, които са извън битовата и телевизионната лексика, а тя, уви, не е достатъчно богата. Разбират частично, но и рефлексът им да забелязват непознатото и да питат е силно притъпен.

Тъй като четенето е естетическо удоволствие, то може само да бъде предлагано, а не налагано.