Курс за писане на есе
Когато пишем есе, ние сякаш рисуваме две картини едновременно.
Първата картина е по темата: отразяваме своята гледна точка към вълнуващ въпрос. Той може да е свързан с вечен проблем на човечеството (Какъв живот е смислен и щастлив? Правото на личността или интересите на групата? Цената на свободата?) или наскоро осъзнат (Да „редактираме“ ли гени? Ще се лишим ли от лукс, за да пестим екоресурси?). Разбира се, темата невинаги е формулирана толкова сериозно. Нищо стъписващо няма в „Представи ни най-добрия си приятел“, но докосва общочовешки проблем.
Втората картина е нашият автопортрет, който създаваме неусетно. Да, знаем, че като пишем, демонстрираме своя стил, езиковата си култура. Преди всичко обаче ние „рисуваме“ себе си – с всяко твърдение, пример, извод. Будни хора ли сме? Какво знаем и по-важното – какво искаме да знаем? Какви са нашите ценности? Как гледаме на своето място в света? Кои от хилядите възможности в живота искаме да използваме и как сме готови да ги заслужим? Есето подсказва отговорите ни на такива въпроси и така запечатва нашата индивидуалност.
Тези две картини, събрани в едно съчинение, показват потенциала на автора. Неслучайно писането на есе е утвърдена форма при подбор на ученици, студенти и кандидатстващи за работа.
Какво правим в нашите занятия, за да насърчим учениците да развиват своите възможности и да ги разкриват в ясни, съдържателни и въздействащи текстове? Ето някои от нещата.
Четем, гледаме и анализираме:
- текстове на майстори на словото: писатели, философи, хора на изкуството;
- кратки речи, лекции, видео;
- статии от нашия и чуждестранния печат;
- ученически есета, получили висока оценка в чуждестранни университети и колежи;
- есета на наши възпитаници.
Разглеждаме примерни теми за есе
- Осмисляме дадената тема, открояваме същественото в нея.
- Обсъждаме в какви посоки може да тръгне есето, какви идеи може да защити.
- Натрупваме аргументи.
- Избираме убедителни примери.
Анализираме есетата, написани в клас и за домашно
- Разглеждаме ги (на екран) и ги четем.
- Обсъждаме качествата и слабостите им.
- Редактираме откъси.
- Оценяваме.
- Правим изводи и препоръки.
Работим за подобряването на езиковата култура и стила
- Правим кратки диктовки и упражнения по правопис и пунктуация.
- Редактираме свои и чужди текстове.
- Упражняваме се например в писане на заглавие, на грабващо начало или ефектен финал.
- Изучаваме особеностите на видовете параграфи.
- Придържаме се към стандарти за изписване и оформление на текста.
Часовете ни, естествено, са време за живо общуване, тоест на дискусии, импровизации, малки недоразумения и смях. Стремим се да поддържаме атмосфера на лекота и добронамереност в обсъжданията. Обръщаме внимание и на важни принципи, и на шеговити, но полезни правила. Нашите ученици например знаят трите въпроса, проверяващи сполучливостта на есето, но и „правилото на снега“ или „ефекта кетчуп“. Разсъждаваме по етични дилеми („Как би постъпил/а, ако най-омразният ти човек е оклеветен за нещо и само ти можеш да го оневиниш?“), обясняваме си думи и изрази като „хипотетична ситуация“ или „конформизъм“.
В началото на курса се дават препоръки за работа и се разясняват задължителните стандарти. От учениците изискваме да свикнат бързо с тях, за да спечелим минути и часове за по-трудоемките и по-интригуващите неща. Очакваме също, и то най-сериозно, да разпределят така времето си, че да не крадат от своя сън. Поне осемчасовият сън е добро условие за това настроение и за тази концентрация, които са ни нужни за успеха.